Tuesday 13 May 2008

Работа и имиграция

Ето нещо, което може би интересува доста хора в България, плюс малко допълнителна информация за самото Кралство.

Както знаете правителството тук наложи ограничения на гражданите от Румъния и България по повод разрешителните за работа. Могат да работят единствено хора, които са имали право на работа преди 2006-та, имат за съпруг британец или са студенти. Всеки има право на "self-employment", тоест набавяне на пари без да сте към някой работодател, но това едва ли касае мнозинството българи, които търсят нормална работа. Много статии се появяват напоследък, които твърдят, че въпросните ограничения са били несправедливи и че притокът на имигранти, които се очакваше въобще не се е състоял, така че в близко бъдеще се очаква тези ограничения да отпаднат. Една от най-явните причини за налагането на тия ограничения е страхът на средния британец да не бъде изместен от работата си както стана с идването на поляците. По официални данни тук има около половион милион поляци, но много от тях започват да си тръгват виждайки подобряването на условията в родината им, семейни проблеми (линк към статия на ВВС по въпроса) и прочее. Цялата истерия е доволно раздухана от консервативните медии, които редовно тръбят по вестниците си как имигрантите крадат всяка възможна работа, а ползата е нулева, но от разговори с хора, които се занимават с чужденци съм чувал, че работодателите са изключително доволни от факта, че работата, която вършат въпросните е качествена, не само евтина. Един приятел, студент по география ми е споделял, че ако не са били имигрантите в Лондон, икономиката на града е щяла да рухне, тъй като не би имало достатъчно хора да я поддържат.
Самите нива на раждане сред британците там са изключително малки и наистина, когато човек се разхожда из града забелязва чуждото присъствие навсякъде. Имигрантите карат автобусите, проверяват билетите в метрото, сервират храната, чистят улиците, карат такситата, въобще в самия Лондон го има типичното схващане, че местните не могат да се занимават с такава работа (поне не средната класа британци), макар че по крайните квартали тази картинка се променя и контрастът намалява. Статистически само половината Лондон принадлежи към "White British" мнозинството, а останалите етноси са от пъстри, по-пъстри. Основно расовите групи са няколко: White British (тук влизат ٍшотландците, уелсците и англичание), White Irish (ирландци, независимо дали от Северна Ирландия или републиката), White Other (тук влизаме ние, както и цяла Европа включително Турция), ِAsian (невероятно обща категория, тук под азиатец се разбира човек от Средния Изток, по-конкретно Пакистан, Индия, Бангладеш или някоя от съседните страни, може да включва и китайци, корейци, японци и т.н), Black (и тук са много подкатегориите, за хора от Карибите, хора от Африка, други черни) и накрая Mixed (всякакви смесици, които са между различните раси, изключае смесици между белите)).Да се върнем на имиграцията. Британия като морска държава е добре запозната с това явление, а и самият й островен характер означава, че през годините преди Ренесанса множество племена са идвали тук и са се заселвали (затова и традиционната идентификация на Англичаните е Anglo-Saxon, тоест потомци на англите и саксите). Келтският характер на Англия се губи още от времето на римските завоевания, когато римляните изтласкват тогавашните келти на запад (днешен Уелс) и шотландците на север. Интересно е наименованието, което новодошлите дават на установените тук племена.
То е "Waelisc" или както е познато днес Welsh в превод - чужденец (сравнете с Wallace). Самото Обединено Кралство е такова именно заради съюза между Британия (колонизираните Уелсци и Шотландци заедно с Англичание формализират съюза си през 1707) и Ирландия (която пада под Британско владичество в началото на 17 век и по-късно през 1800-1801 е формално присъединена). Днес обаче тази имиграция е безпрецедентна. Между 1945 и 1980 тук пристигат около 300 000 души от различни краища на света (в началото са доведени тук, за да помогнат за следвоенното възстановяване на Британия, много унгарци бягат от комунизма през революцията 1956 и се заселват тук, също така се увеличава полското население и след войната наброява около 160 000 души), след 1983 темповете се увеличават главоломно. Затова са причина нелегалната имиграция на бежанци от третия свят търсещи по-добър живот и убежище на острова, свободният достъп на граждани от европейския съюз (между 2004 и 2007 идват около 700 000 поляци) и съответно това се използва от много консервативни медии и партии, като причина да се спре изцяло имиграцията на Острова и с легални методи и потокът да се обърне (тоест да върнат по домовете всички чужденци, които са дошли и са се установили тук, платформа на националистите от BNP). Много от тези страхове са оправдани, според някаква статистика след окол 70 години британците ще са малцинство и солидно доказателство за това са училищата, човек ако се разходи около големите училища в главните градове ще види, че много от децата там не са бели и идват от различен произход (черни, индийци, пакистанци, бангладеши и т.н.), също така системата, която стимулира раждането на деца, тъй като майките имат право на безплатни жилища (нещо от което много имигранти се възползват), социалните надбавки и т.н. Затова е горе-долу обясним страха от чужденци, макар че сред самата Англия пропорциите на заетосттта сред чужденците варират. Тук в Ливърпул изключително рядко се забелязва небританци да вършат каквато и да е работа, таксиджиите са англичани, както и шофьорите на автобуси, хората, които проверяват билетите за влаковете, продавачите, касиерите, което ме накара да се зачудя какво ли толкова лошо работят въпросните, че да нямат присъствие в града. Един от отговорът е ресторантите за бързо хранене и то не тези тип McDonald's ами това, на което те му казват тук take-away, един вид като нашите дюнерджийници, но с опцията за доставка на храна по домовете (която май им е основната функция). Там досега не съм виждал англичани, само хора от съответните етноси (ако е китайски - китай, ако е турски - турци, индийски - индийци и т.н). Разбира се, макар и рядко, се виждат изключения от правилото и тук таме има по някой цветнокож банкер, продавач или таксиджия, но като цяло тук мнозинството (около 92%) са бели и стабилно управляват града.

Първият ми пост

Здравейте :)

Казвам се Нури, на 19 съм и съм студент в Обединеното Кралство. След 8 месеца чудене реших най-накрая да започна нещо като блог, в който да опиша странстванията и приключенията си като чужденец и да представя един мой поглед върху събитията, приумиците и въобще всичко, което се случва тук и по-специално в Ливърпул. Уча информатика в University of Liverpool, в момента съм безработен и се надявам това да се промени веднага щом ми свършат изпитите.